Препоръчителни действия
-
Проследяване на препоръките на доклада на Европейския парламент (доклад Лагодински) относно въвеждането на статута на европейско сдружение и минимални стандарти на законодателството за гражданското общество, доразвиване на тези препоръки в консултации със заинтересованите страни от гражданското общество и приемане на предложения регламент и директива
-
Интегриране на Конвенцията на Съвета на Европа за признаване на организациите на гражданското общество в европейското право
-
Преглед на данъчните разпоредби, засягащи гражданското общество, и разработване на препоръки на Комисията за подобряване на сближаването на правилата на държавите-членки
-
Извършване на предварителни и последващи оценки на въздействието на съответното законодателство на ЕС (например във връзка с върховенството на закона, финансирането) и неговото прилагане върху гражданското общество в държавите членки.
Обща информация
Нормативната уредба, която регулира създаването и дейността на ОГО - по-специално на сдруженията и фондациите - се различава в отделните държави членки, обикновено по исторически причини. Макар че основната свобода на сдружаване е гарантирана в различните юрисдикции, подробната уредба, отнасяща се например до процеса на регистрация, статута в обществена полза, данъчното облагане, административните и отчетните задължения, се различава, тъй като попада в компетенциите на държавите членки. С цел да се постигне сближаване в целия Съюз и да се даде възможност на ОГО да действат по-ефективно и безпрепятствено през границите, следва да се приемат минимални правни стандарти за тълкуване и прилагане на свободата на сдружаване. В това отношение одобреният неотдавна доклад на Парламента с препоръки към Комисията относно статута на европейските трансгранични сдружения и организации с нестопанска цел (A9-0007/2022, докладчик: Сергей Лагодински) е много важно събитие. Комисията следва бързо да предприеме действия по това предложение, като приеме предложената директива относно минималните стандарти.
В рамките на единния европейски пазар и във времената на глобализация организациите на гражданското общество все по-често работят и на трансгранично, регионално или международно равнище. С цел да се улесни тази трансгранична дейност на гражданското общество (или, алтернативно, преместването между държавите), докладът на Лагодински, въз основа на предишни подобни усилия (например COM(2012) 35 final - 2012/0022 (APP ), включва и препоръка за регламент относно европейска правна форма за сдруженията. Тази инициатива също следва да бъде продължена, като се обмисли въвеждането на подобна правна форма и за фондациите. В законодателната дейност следва също така да се използват направени предложения, и да се доразвива в консултации с представители на мрежите на гражданското общество и академични експерти, за да се избегнат непредвидени и ненужни бюрократични пречки при създаването и функционирането на европейските организации на гражданското общество[1].
Освен това следва да се въведат мерки, които да позволят правното признаване на организациите на гражданското общество в държави членки, различни от техните собствени. Един от възможните варианти за това е по-доброто използване на Европейската конвенция за признаване на правосубектността на международните неправителствени организации (ETS 124 на Съвета на Европа, 1986 г.). Към днешна дата 8 държави членки са подписали и ратифицирали този договор - Комисията следва да насърчи останалите да последват примера и да обмисли включването на разпоредбите на конвенцията и в европейското законодателство.
Друга важна пречка за европейската/международната дейност е различието в данъчните системи на ОГО, особено по отношение на трансграничното дарителство и финансиране. Поредица от дела в Съда на Европейския съюз разгледаха данъчното третиране на организациите в обществена полза и техните дарители (например Hein Persche/Finanzamt Lüdenscheid [2009 г.]; C-25/10 Missionswerk Werner Heukelbach eV/Belgien [2011 г.]). В решенията си Съдът на ЕС потвърждава принципа на недискриминация, което означава, че организациите в обществена полза и техните дарители, действащи трансгранично в рамките на ЕС, имат право на същите данъчни стимули, каквито биха се прилагали при изцяло национален сценарий, когато може да се докаже, че чуждестранната организация, базирана в ЕС, е сравнима с национална организация. На практика обаче повечето държави членки не са разработили процедурни правила или насоки за прилагането на този принцип, а тези, които са го направили, прилагат различни подходи. Ето защо, както е предложено в Плана за действие за социална икономика, Комисията следва да разработи единни насоки за данъчните органи на държавите членки относно прилагането на този принцип и относно начините за проверка на съпоставимостта на чуждестранни организации в обществена полза с местни организации[2].
Освен европейското законодателство, което пряко се отнася до ОГО или ги регулира, много други актове на правото на ЕС или тяхното тълкуване и (свръх)прилагане от страна на държавите членки могат пряко или косвено да окажат отрицателно въздействие върху дейността им - пример за това са правилата за борба с изпирането на пари (вж. точка 3.). За да се предотвратят или избегнат тези непредвидени въздействия, проектите на законодателни актове на ЕС с такова потенциално въздействие следва да преминат през процес на предварителна оценка от гледна точка на гражданското общество. По подобен начин въздействието на съществуващото законодателство следва да се преразглежда редовно с участието и приноса на засегнатите организации и въз основа на това да се въвеждат промени или препоръки.
1 Виж също: https://we-are-europe.org/wp-content/uploads/2018/09/wae_eas_historyandlegal_100918.pdf
2 Виж също: https://philea.eu/wp-content/uploads/2021/12/Boosting-Cross-Border-Philanthropy-in-Europe-Towards-a-Tax-Effective-Environment.pdf