ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА БЛАГОПРИЯТНА ЕВРОПЕЙСКА СРЕДА ЗА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО

Въведение

Силното, разнообразно и независимо гражданско общество е незаменим компонент на всяка здрава демокрация, признат от всички големи международни институции. Организациите на гражданското общество (ОГО) и неформалните групи/движения на гражданите играят жизненоважна роля за налагане на универсалните и европейските ценности на местно, национално и наднационално равнище и често са първата и последната граница, която защитава и насърчава зачитането на правата на човека, достойнството, свободата, толерантността и солидарността. ОГО, като организирана част от по-широкото гражданско общество, са ключови канали за изразяване на мнението на гражданите и действат като двупосочна връзка между публичната и частната сфера. Освен това те изпълняват жизненоважни функции за поддържане на социалното приобщаване, конструктивния диалог и здравословната околна среда, а в нашето време на многобройни кризи, засягащи климата, който ни поддържа, целостта на нашите общества и личното ни здраве, те са по-важни от всякога. В тези отношения ОГО, обществените и гражданските групи, както и социалните движения могат да бъдат или вече са важни съюзници на европейските институции във времена на ескалиращо напрежение с малцинствата, ксенофобия, нарастващи нива на корупция, непотизъм и слаби демократични институции в някои държави членки. И обратното, ОГО гледат на Европейския съюз както като на подкрепящ политически фактор, така и като на важен източник на финансиране за техните дейности[1].

Но за да изпълнява своите демократични роли и функции, както и за да осигури безопасно пространство за гражданите да упражняват своите свободи, гражданското общество се нуждае от благоприятна среда за развитие. Въпреки това днес се забелязват противоположни тенденции на свиване на гражданското пространство във все повече европейски държави. То се изразява в кампании за очерняне и клевета, тормоз и различни правни ограничения, които възпрепятстват гражданските действия. Тъй като държавите членки до голяма степен имат свобода и независима компетентност да разработват собствени политики и стратегии по отношение на гражданското общество, институциите на ЕС разполагат със сравнително малко ефективни инструменти за противодействие на негативните тенденции. Въпреки тяхната загриженост, тези инструменти дори не представляват систематичен подход, а са по-скоро откъслечна, индивидуална реакция на събитията.

Независимо от това, няколко скорошни събития показват повишеното внимание и усилия за защита на гражданското общество както от страна на Европейската комисия, така и от страна на Парламента. Това се изразява например във включването на гражданското общество като подглава в годишния доклад за върховенството на закона, в новата стратегия за укрепване на прилагането на Хартата на основните права, в плана за действие за европейска демокрация, както и в няколко доклада на ЕП. Въвеждането на новата програма "Граждани, равенство, права и ценности" е още една важна стъпка за оказване на по-голяма подкрепа на гражданското общество в рамките на ЕС.

В нито един от горепосочените документи обаче не се разглежда гражданското общество като такова и не се описват всички инструменти и средства, които институциите на ЕС, и по-специално Комисията, биха могли да използват и/или разработят за укрепване и развитие на гражданското общество на целия континент. Макар че съществуват такива стратегии по отношение ролята на гражданското общество във външните отношения (например COM(2012) 492) [2], а Европейският икономически комитет издаде доклади по собствена инициатива в този смисъл[3], все още липсва такава стратегия, която да разглежда въпросите на гражданското общество в тяхната цялост в рамките на ЕС.

Едно съобщение на Комисията по този въпрос би допринесло значително за популяризиране на проблемите и за включване на гражданското общество в европейския дневен ред, като се подчертае неговото значение и се определят основните точки на действие. Демокрацията в Европа може да бъде толкова силна, колкото са силни гражданите, които я поддържат, работят за нея и я защитават, вкл. и за следващите поколения. Ето защо смятаме, че за да се защитават ефективно демокрацията и върховенството на закона, гражданското общество трябва да се превърне в защитена европейска ценност и самостоятелен актив.

Разбира се, гражданското общество не може да се разглежда като монолитна единица, а представлява много разнообразна съвкупност от различни групи, движения и организации с различни цели, принципи и интереси. Ето защо то няма едно общоприето определение, но (според международната експертна литература) има няколко общи характеристики, които, взети заедно, могат да опишат какво е гражданското общество - и какво не е [4]. Това са:

  • нестопанско и нетърговско (т.е. ОГО, макар и да могат да извършват стопанска дейност, не са създадени с основната цел да получат материална печалба за своите членове и бенефициенти);
  • неправителствено (т.е. те са независими от държавни и/или бизнес структури и не се стремят към придобиване на политическа власт);
  • доброволно по своя характер (т.е. не са създадени със задължителен акт; макар че ОГО могат да имат служители, доброволните вноски са част от тяхната дейност);
  • има определена степен на институционализация и самоуправление (които надхвърлят чисто неформалното функциониране, независимо дали са юридически лица или не);
  • работи за общественото благо (т.е. извън частните интереси на своите членове, а по-скоро за по-широки обществени цели).

Една всеобхватна стратегия (или план) за гражданското общество следва да описва по структуриран начин (доколкото е възможно) пълен набор от мерки и действия, с които разполага Комисията или които могат да бъдат разработени, за да се подпомогне процъфтяването на ОГО в ЕС. Той следва:

  • да признае значението и ролята на ОГО за утвърждаването и популяризирането на европейските ценности;
  • да направи преглед на текущите инициативи и процеси, които имат отношение към гражданското общество;
  • да установи пропуските и недостатъците;
  • да интегрира съществуващите, новите и бъдещите инструменти за защита и разширяване на гражданското пространство.

Структурата на подобна стратегия би могла да се основава на таксономията на съответните международни експертни препоръки и да обсъжда благоприятната среда за гражданското общество, например по следните основни критерии:

  1. право на сдружаване;
  2. право на мирни събрания;
  3. право на дейност без неоправдана държавна намеса и задължение на държавата да защитава[5];
  4. право на свободно изразяване;
  5. право на сътрудничество и комуникация;
  6. право на търсене и осигуряване на ресурси.

В следващия проект, който се основава и на работата на няколко международни и европейски мрежи, са изброени потенциалните елементи на тази стратегия в предложената структура.

1 Civil Society in Central and Eastern Europe: Monitoring 2019 - Eva More-Hollerweger, Flavia-Elvira Bogorin, Julia Litofcenko, Michael Meyer (eds.), ERSTE Foundation, Vienna
2 https://ec.europa.eu/transparency/regdoc/rep/1/2012/EN/1-2012-492-EN-F1-1.Pdf 
3 https://www.eesc.europa.eu/en/our-work/opinions-information-reports/opinions/resilient-democracy-through-strong-and-diverse-civil-society-own-initiative-opinion
4 See e.g. Salamon, Lester M., Sokolowski, S.Wojciech és List, Regina (2003): Global Civil Society An Overview. Center for Civil Society Studies – Institute for Policy Studies, The Johns Hopkins University, Baltimore, U.S.A. /
5 Defend Civil Society Report, 2nd edition, June 2012, World Movement for Democracy/ICNL

 

1. ПРАВОТО НА СДРУЖАВАНЕ

Гражданите в Европейския съюз имат право да се обединяват в името на обща кауза, да предприемат действия и да представляват интересите си във всяка група. Те са свободни да създават организации на гражданското общество - най-вече сдружения и фондации. Правната среда обаче е различна в отделните държави членки: прилагат се различни правила за процеса на регистрация, администриране, данъчно облагане и др. Това създава неравнопоставеност, възпрепятства трансграничните дейности и други международни инициативи на европейските граждани. Ето защо е много необходимо европейско гражданско пространство. То следва да бъде насърчавано чрез сближаване на тези разпоредби и с европейска правна форма за сдруженията.

прочетете още

 

2. ПРАВОТО НА МИРНИ СЪБРАНИЯ

Всеки има право да протестира. През последните години няколко държави членки одобриха рестриктивно законодателство относно мирните събрания, обосновано като спешни мерки, необходими за обществения ред и сигурност. Такива прекомерни и необосновани действия бяха наблюдавани особено по време на пандемията от COVID-19. Изключително важно е европейските институции да наблюдават както ограниченията, така и добрите практики и да публикуват своите констатации, за да насърчават неограничената гражданска активност.

прочетете още

 

3. ПРАВОТО НА ДЕЙНОСТ БЕЗ НЕОПРАВДАНА ДЪРЖАВНА НАМЕСА И ЗАДЪЛЖЕНИЕТО НА ДЪРЖАВАТА ДА ЗАЩИТАВА

Членовете на гражданското общество действат в името на общото благо. Те представляват ценност за европейската общност и допринасят за поддържането на нашите демокрации. Тяхната роля следва да бъде призната и правилно разгласена от европейските институции, особено защото през последното десетилетие ОГО пострадаха от клеветнически кампании в медиите, заклеймяване, тормоз и политически мотивирани административни процеси от страна на държавни и недържавни участници. Комисията следва да следи тези атаки и да засили защитата на европейското гражданско общество. Гражданските субекти следва да могат да сигнализират за застрашаващи проблеми чрез новосъздаден механизъм за предупреждение, а съществуващите процедури, като например процедурата за нарушение, следва да продължат да се прилагат.

прочетете още

 

4. ПРАВОТО НА СЪТРУДНИЧЕСТВО И КОМУНИКАЦИЯ

Истински приобщаващите демокрации насърчават диалога между лицата, вземащи решения, и гражданското общество. Въпреки това ОГО все още често срещат трудности при достъпа си до институциите на ЕС и е трудно да канализират ефективно своите послания и да предадат гласа на хората, които представляват, на европейско равнище. Налице е силна необходимост от система за открит и структуриран диалог между институциите на ЕС и организираното гражданско общество, която да включва повече прозрачност (например лесно достъпни документи), по-добро представителство (участие на ОГО в различните етапи на процеса на вземане на решения) и редовни контакти чрез срещи на високо равнище. Съществуващите инструменти (напр. Конференция за бъдещето на Европа, Европейска гражданска инициатива) следва да бъдат подобрени след оценка.

прочетете още

 

5. ПРАВОТО НА СЪТРУДНИЧЕСТВО И КОМУНИКАЦИЯ

Истински приобщаващите демокрации насърчават диалога между лицата, вземащи решения, и гражданското общество. Въпреки това ОГО все още често срещат трудности при достъпа си до институциите на ЕС и е трудно да канализират ефективно своите послания и да предадат гласа на хората, които представляват, на европейско равнище. Налице е силна необходимост от система за открит и структуриран диалог между институциите на ЕС и организираното гражданско общество, която да включва повече прозрачност (например лесно достъпни документи), по-добро представителство (участие на ОГО в различните етапи на процеса на вземане на решения) и редовни контакти чрез срещи на високо равнище. Съществуващите инструменти (напр. Конференция за бъдещето на Европа, Европейска гражданска инициатива) следва да бъдат подобрени след оценка.

прочетете още

 

6. ПРАВОТО ДА СЕ ТЪРСЯТ И ОСИГУРЯВАТ РЕСУРСИ

Гражданското общество процъфтява, ако хората вярват в ценностите, които то представлява. В замяна на това ОГО могат да подобрят обществата в целия Европейски съюз, а за да го направят, те трябва да имат достъп до ресурси. За съжаление, в повечето държави членки ОГО са недостатъчно финансирани и страдат от прекомерна административна тежест. За да се противодейства на това на европейско равнище, новата програма "Граждани, равенство, права и ценности" (CERV) следва да бъде продължена и усъвършенствана, за да се превърне в още по-прозрачна, гъвкава и удобна за ползване програма за отпускане на безвъзмездни средства. Лесният достъп до други програми за финансиране, опростените процедури, изграждането на капацитет на кандидатите и наблюдението на подобни недостатъци в държавите членки следва да спомогнат за изграждането на процъфтяващо европейско гражданско общество.

прочетете още

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Макар че цялостното законодателство за гражданското общество остава в компетенциите на държавите членки, ролята на ОГО за утвърждаване на демокрацията и европейските ценности, както и тяхната трансгранична дейност, обосновават необходимостта от цялостна европейска стратегия за гражданското общество. В горното обобщение са описани основните потенциални мерки, които Комисията би могла да предприеме, за да укрепи статута на гражданското общество в ЕС като съюзник на европейските институции и да противодейства на негативните тенденции, наблюдавани в някои държави членки. Чрез отдаване на дължимото признание, продължаване на съществуващите инициативи и стартиране на нови, както е предложено, приносът на гражданското общество към европейския проект може да бъде използван в максимална степен, като същевременно се изтъкава "предпазна мрежа" срещу по-нататъшното свиване на гражданското пространство. В бъдеще може да се обмислят нови, още по-амбициозни планове за законодателството, финансирането и видимостта на ОГО и диалога с тях - не на последно място в светлината на резултатите и препоръките на Конференцията за бъдещето на Европа.

ОГО, от своя страна, се ангажират да играят своята роля в това начинание.

 

Споделете идеите си с нас!

Искаме да накараме ЕС да ни чуе, а за целта се нуждаем от вашата помощ. Първият ни проект за препоръки не е готов без вашия принос. Споделете идеите си с нас! Помогнете ни да го подобрим с коментарите си и нека заедно да изградим процъфтяващо гражданско пространство!

 

ИЗПРАТЕТЕ НИ ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ!