Препоръчителни действия
-
Разработване и прилагане на всеобхватни междуинституционални насоки за структуриран диалог с гражданското общество във всички области на политиката
-
Подобряване на достъпността и въздействието на Европейската гражданска инициатива
-
Разработване на задължителни правила за делегиране на членове на гражданското общество в 3-та група на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК)
-
Насърчаване на консултациите с и участието на гражданското общество на национално и местно равнище.
-
Мониторинг на процесите на консултации на национално равнище при програмирането на средствата на ЕС в рамките на споделеното управление
Обща информация
Гражданското общество може да изпълнява пълноценно демократичните си функции, само ако неговите организации имат достъп до лицата, вземащи решения, и до институциите и могат да им предават своите послания. Докато в чл. 11 от ДЕС се определят основните принципи на диалога и през последните години бе постигнат значителен напредък в прилагането му (не на последно място чрез включването на този мандат в писмото за мисия на заместник-председателя на Комисията), организациите на гражданското общество все още често срещат трудности при достъпа до институциите и е налице документирано пристрастие към бизнеса и публичните органи.
Ето защо Комисията следва да инициира разработването на междуинституционални насоки за система на открит, приобщаващ, редовен и структуриран диалог между институциите на ЕС (Комисията като цяло, отделните генерални дирекции, председателя и комисиите на Парламента, председателството на Съвета) и организираното европейско гражданско общество, за да се гарантира, че политиките и законодателните актове се разработват и прилагат с неговото участие и принос в интерес на целия ЕС и неговите граждани. Това следва да се отнася не само за конкретни сектори и конкретни законодателни актове, но и да обхваща хоризонтални и трансверсални въпроси (включително бюджетни въпроси) в целия им законодателен цикъл. Елементите на тези насоки следва да включват
- създаване на координационен център за диалог във всяка генерална дирекция със специално обучен персонал (който в идеалния случай има непосредствен опит в ОГО, напр. чрез стаж),
- повишаване на прозрачността на процесите на вземане на решения в рамките на тристранния далог чрез осигуряване на по-добър достъп до документите, и
- организиране на редовни срещи (на високо равнище) между институциите и представителите на гражданското общество.
- преразглеждане на състава на експертните групи, консултативните органи и работните групи във всички институции на ЕС, особено в Европейския съвет, за да се осигури справедливо представителство на ОГО и да се балансира влиянието, основано на търговски интереси[1].
Условията на този диалог (кой, кога, къде и как да получи достъп) следва да бъдат публично достъпни, като се посочат точките за контакт. Следва да се разработят и мерки за сътрудничество между гражданското общество и институциите на ЕС по време на кризи, тъй като тази необходимост беше подчертана от събитията през последните години. Представителствата в държавите членки биха могли да изиграят роля за доближаването на тези консултации до "терена", т.е. до ОГО, работещи на местно и национално равнище, чрез създаването на мрежа или инфраструктура от "центрове" за диалог, поради което това следва да бъде включено в основните им задачи.
Наскоро приключилата Конференция за бъдещето на Европа следва да бъде внимателно оценена заедно с мрежите на ОГО (обединени под егидата на Конвенцията на гражданското общество за бъдещето на Европа) по отношение на нейната представителност, всеобхватност и процеси, а поуките от нея следва да бъдат включени във всички подобни потенциални бъдещи прояви, независимо дали са постоянни или временни. По подобен начин следва да се обмислят подобрения на механизмите на Европейската гражданска инициатива, като се обърне специално внимание на мерките, които биха улеснили по-високия процент на успеваемост на бъдещите инициативи.
Основен инструмент за пряка комуникация между Комисията и представителите на гражданското общество е Европейският икономически и социален комитет. Въпреки това, поради липсата на подробни критерии, делегирането на национални представители в трета група е различно в различните държави членки - в някои случаи представителите на гражданското общество се назначават от националните правителства без каквито и да било консултации или прозрачен процес на подбор. Ето защо Комисията следва да предложи на ЕИСК да разработи единен регламент за прозрачна и основана на участието система за делегиране на членове на гражданското общество (например чрез избирателна система), включително критерии, гарантиращи тяхната независимост от правителствата. Тези насоки следва да обхващат и очакванията по отношение на двупосочната комуникация между членовете и техните избиратели, механизмите и гаранциите за принос и обратна връзка с местните и националните ОГО.
Макар че структурираният диалог на равнище ЕС е много важен и от гледна точка на по-добрата обществена подкрепа и ангажираност с политиките, участието и ангажираността на ОГО, разбира се, започва и се практикува първо на местно равнище. За да се насърчи сближаването на нивата на участие в държавите членки, следва да се разработят насоки, позволяващи значим принос и по-голяма прозрачност на всички равнища, например националните бюджети да не се одобряват без процес на открито и приобщаващо гражданско участие. Препоръките на Съвета на Европа (CM/Rec(2018)4) относно участието на гражданите в обществения живот на местно равнище предоставят добра основа в това отношение.
В това отношение една от специфичните области на интерес е използването на средствата на ЕС при споделено управление от страна на Комисията и органите на държавите членки. Тъй като обществените консултации на национално равнище трябва да бъдат неразделна част от процеса на програмиране, Комисията следва да следи стриктно за действителното изпълнение на това задължение и резултатите от него и да се намесва в случай на пропуски или когато консултациите са били само "упражнение за отметка" [2]. Консултациите следва да се основават на принципите на откритост и приобщаване, навременност и непрекъснатост, прозрачност и достъпност, партньорство и обратна връзка.
1 Виж също: https://civilsocietyeurope.eu/wp-content/uploads/2019/06/Roadmap-to-Civil-Dialogue-in-the-EU.pdf
2 https://ecnl.org/sites/default/files/2021-01/CSE-ECNL-Participation-of-CSOs-in-the-preparation-of-the-EU-NRRPs.pdf
