Препоръчителни действия
-
Включване на гражданското общество в годишните доклади за върховенството на закона по структуриран и подробен начин
-
Продължаване на редовното събиране на данни и мониторинг на състоянието на гражданското общество от страна на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA)
-
Продължаване на използването на процедури за нарушение и съдебни процедури в случай на законодателство, ограничаващо законните действия на гражданското общество
-
Създаване на система за предупреждение, която да съобщава за атаки срещу гражданското пространство
-
Осъждане на случаите на тормоз и нападения срещу гражданското общество на политическо равнище.
-
Да продължат да признават приноса на гражданското общество към европейския проект.
Обща информация
През последното десетилетие ОГО във все повече държави членки бяха подложени на атаки и тормоз от страна на държавни и недържавни участници: те бяха под формата на медийни кампании за очерняне и заклеймяване, преследващи или политически мотивирани административни процедури или дори ограничително законодателство. В някои държави-членки съществуването на някои ОГО може да бъде застрашено в резултат на тези прояви. Комисията следва да следи тези събития и да се намеси, когато е необходимо и възможно. За тази цел годишният доклад за върховенството на закона следва да описва и анализира състоянието на гражданското общество във всяка държава-членка в по-голяма степен и подробности, отколкото понастоящем (в отделна глава), а също така да формулира конкретни препоръки за подобрение, когато това е необходимо. Важна отправна точка за съдържанието и структурата на такава глава могат да бъдат резултатите от годишните консултации с гражданското общество на Агенцията за основните права (FRA), които изследват ситуацията по 4 основни критерия: (1) правна среда, (2) финансиране и ресурси, (3) участие и консултации, (4) заплахи и нападения. В това отношение Комисията може да се възползва от опита и практиката на своите външни политики по отношение на оценката на състоянието на гражданските свободи и разработването на механизми за защита на техните защитници (например както е описано в protectdefenders.eu).
Макар да се признава силната необходимост от координирани усилия за противодействие на финансирането на тероризма и изпирането на пари в световен мащаб, примери и от държавите-членки показват, че непропорционалното или просто небрежно прилагане на съществуващите правни стандарти (напр. Директивата за борба с изпирането на пари) може да навреди на легитимни организации на гражданското общество, работещи за общественото благо (напр. чрез прекомерни задължения за отчетност). Ето защо по време на текущия преглед на това законодателство Комисията следва да поддържа диалог с ключови експерти от организациите на гражданското общество и да прилага единен, основан на риска и пропорционален подход в целия ЕС, като обръща специално внимание на прилагането на термина "действителен собственик" в случай на организации на гражданското общество (и свързаното с него изключение от задълженията), за да се избегне неоправдано въздействие върху организациите на гражданското общество (вж. също точка 1.)[1].
Комисията следва също така да продължи да използва във възможно най-голяма степен съществуващите правни средства за защита в случаите, когато националното законодателство в областта на гражданското общество противоречи на европейското право или стандарти (по-специално на свободата на сдружаване и събрания), включително процедури за нарушение и завеждане на дела пред Съда на Европейските общности, също така в съответствие със стратегията за засилване на прилагането на Хартата на основните права. Наскоро предложената директива SLAPP[2] (и свързаните с нея планирани мерки) ще бъде важна системна гаранция срещу този специфичен вид сплашване, засягащо ОГО, поради което е желателно бързото ѝ приемане.
Освен това следва да се създаде механизъм за предупреждение (евентуално към Европейския омбудсман), който да дава възможност на участниците в гражданското общество своевременно да сигнализират на Европейската комисия за сериозни проблеми и/или заплахи за гражданските свободи, включително за потенциално ограничителни разпоредби или мерки, приети от държавите членки.
В своята комуникация институциите, включително Комисията, също и на политическо ниво (напр. вицепрезидент), следва да осъждат всеки случай на тормоз и атаки срещу гражданското общество (както от страна на държавни, така и от недържавни участници), както и да дават по-редовно гласност и признание на приноса на ОГО за общото благо.
1 Виж също: https://www.philanthropyadvocacy.eu/wp-content/uploads/2020/07/AML-Consultation-contribution.pdf
2 Директива относно защитата на лицата, ангажирани в участието на обществеността, от стратегически съдебни производства („стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността“) COM (2022) 177 final
